Два декоративни панела за стена, една обща дума и свят на различията отдолу.

Задайте аPS стенен панели PVC стенен панел един до друг и средният купувач не може да ги различи. И двете се предлагат в бяло или дървесно зърно, и двете са леки, и двете се продават под една и съща неясна фраза: декоративен стенен панел.

Те не са едно и също нещо. Те са две различни пластмаси с две различни химии и разликите решават точно къде принадлежи всяка от тях - или къде тихо ще се провали.

Объркването започва с една единствена, претрупана дума: пластмаса. Наречете два материала „пластмаса“ и умът ги съхранява в едно и също чекмедже, сякаш единственото, което има значение, е, че нито един от тях не е дърво.

Това чекмедже е капан. Една фабрика за пластмаси работи с десетки различни полимери и два от тях могат да бъдат толкова далеч един от друг по поведение, колкото бор и бетон. Полистиренът и поливинилхлоридът са два такива полимера, които се пресоват в една и съща декоративна роля - и фактът, че изглеждат еднакво в шоурума, е инцидентът, който продължава да спъва купувачите.

Инстинктът за купуване е предвидим: ако два панела изглеждат еднакви, купете по-евтиния.

Този инстинкт е безопасен само ако двата панела са от един и същи материал. Тук не са - и евтиното не е евтино поради причината, която повечето купувачи предполагат.

PS панелът изглежда като част от шоурума - но външният вид е единственото нещо, което няма да ви каже от какво е направен.

Разликата не е в цвета, шарката или ламинирането. Всичко това е повърхностна обработка. Истинската разлика е в молекулярния гръбнак на материала отдолу - и той е невидим по дефиниция.

Полистиролът е верига от въглеродни атоми, окачени с обемисти бензенови пръстени, структура, която прави твърдия материал твърд, чуплив и лек, когато се разпени. Поливинилхлоридът е въглеродна верига, осеяна с хлорни атоми по дължината си, което променя всичко относно това как материалът гори, как се огъва и колко дълго оцелява на открито. Същата роля, същият рафт в шоурума, напълно различни правила на поведение.

Че хлорът не е маловажен детайл. Това е причината PVC панелът естествено да не е склонен да гори, докато PS панелът се запалва лесно и капе пламтящи капчици, докато върви. Това е причината PVC да стои на пряка слънчева светлина в продължение на години с правилните стабилизатори, докато PS пожълтява и става тебеширен след едно лято. Атомът, който никой не вижда, е този, който решава по-голямата част от представянето.

Което означава, че името на панела върши много тиха работа. Прочетете малко какво разделявинилови стенни панелиот алтернативите и картината се изостря бързо: "PVC" и "PS" не са две степени на едно и също нещо, а два различни материала, споделящи една стена.

Мраморният вид е принт. Хлорът в гръбнака е това, което всъщност прави инженерството.

Не можете да видите молекулярен гръбнак в изложбена зала, но можете да проведете три малки теста, които го разкриват. Никой от тях не изисква лаборатория.

Първо, завоят. Огънете лента от всеки панел. PVC се огъва, дава и пружинира; тънък PVC език може да се сгъне без щракване. PS е по-твърд и по-крехък - огънете го достатъчно и той се напуква по ръба, вместо да поддава. При транспортиране и монтаж тази чупливост е мястото, където PS проявява първата си слабост: начупени ъгли и натрошени изрязани ръбове.

Второ, пламъкът. Дръжте запалка за скрап и разликата е несъмнена. PVC, натоварен с хлор, е естествено самозагасващ се; дръпнете пламъка и той спира да гори. PS се хваща лесно, изгаря с капене и продължава. За всяко пространство, където пожарната безопасност е сериозна загриженост, този единствен тест разрешава спора преди алармата за дим.

Трето, времето. Нито един панел не попива вода, което изненадва хората, които смятат, че по-евтиният трябва да е този, който гние. Това предположение е погрешно - истинската външна разделителна линия е UV и топлина, а не влага. PVC със стабилизатори предпазва от слънцето; PS се разгражда, пожълтява и се праши. Въпросът не е кой панел се мокри, а кой издържа на слънцето, което го изсушава.

Водата е червена херинга. Огънят и огъването са мястото, където двете пластмаси най-накрая спират да се представят за един и същи продукт.

Ако последните три глави изглеждат като много думи, ето кратката версия, поставена където й е мястото - една до друга.

Прочетете таблицата отгоре надолу и решението почти ще бъде взето от само себе си. Ако панелът е някъде декоративен, вътрешен, с ниско въздействие и бюджетен - функционална стена, решетка, повърхност на дисплея - PS върши работата за по-малко. Ако отивате някъде мокро, слънчево, чувствително към огън или податливо на случайни удари, PVC не е скъпият вариант; това е единствената опция, която не трябва да се сменя преждевременно.

Капанът не е, че един материал е по-добър. Капанът купува единия материал за работата на другия, защото двамата изглеждаха еднакви на каталожна снимка.

PS печели своето място в светлия вътрешен декор - просто не в работните места, които изискват устойчивост на PVC.

Досега подреждането на приоритетите трябва да е ясно и то е в обратна посока от навика. Повечето купувачи започват с цената. Разумният купувач приключва с него.

PS е наистина по-евтин и за правилната работа този по-евтин панел е правилният, дори по-умният избор. Плащането за издръжливостта на PVC върху чисто декоративна вътрешна стена е загуба. Но в момента, в който приложението поиска устойчивост на влага, пожарна безопасност или оцеляване на слънчева светлина, по-евтиният панел престава да бъде по-евтин - той се превръща в повтарящ се разход, плащан отново в замени, ремонти и обратни повиквания.

Така че разликата в цената е реална, но това е последното нещо, което трябва да сравнявате, а не първото. Първо решете какво трябва да издържи стената. Тогава материалът избира сам, а цената просто потвърждава избора. Това е точно видът разсъждения, който принадлежи на правилнотопроцес на проверка на производителя, където желанието на доставчика да говори ясно за материалите ви казва повече, отколкото която и да е брошура.

Попитайте от каква пластмаса е направен панелът и защо. Доставчик, който отговаря с едно честно изречение, струва повече от този, който отговаря с цветна диаграма.

За влажни и слънчеви места панелът трябва да заслужи своето място - и PVC е този, който е изграден за него.

Цялото объркване се връща към една дума, която върши твърде много работа. „Пластмаса“ сравнява склад, пълен с различни материали, в една мисловна категория, а „декоративен стенен панел“ завършва работата, като прави две различни пластмаси да звучат взаимозаменяемо.

Те не са. PS и PVC споделят стена и рафт в шоурума, но нищо друго не е от значение - нито издръжливост, нито огън, нито слънце. След като двете имена спрат да звучат като синоними, решението за покупка престава да бъде хазарт върху снимка и се превръща в прост въпрос какво трябва да оцелее стената.